„ЛИШЬ МОРЕ И НЕБО, ЛИШЬ НЕБО И МОРЕ...”
Кронид Александрович Обойщиков (1920-2011 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
САМО МОРЕ И НЕБЕ, САМО НЕБЕ И МОРЕ
Море и небе, ах, небе и море е
и наш самолет е от мъка обвеян.
В отлети заряди маршрутът трепери,
горивото в корпуса вече е малко.
Живота червената лампичка мери,
какъв ти живот, то бе само начало.
Ний двамата общо четирдесет гоним,
а сводът се спусна почти до водата,
крилата се чупят от зли ветрогони,
лудее пред нас на компаса стрелката.
Ударения
САМО МОРЕ И НЕБЕ, САМО НЕБЕ И МОРЕ
Море́ и небе́, ах, небе́ и море́ е
и на́ш самоле́т е от мъ́ка обве́ян.
В отле́ти заря́ди маршру́тът трепе́ри,
гори́вото в ко́рпуса ве́че е ма́лко.
Живо́та черве́ната ла́мпичка ме́ри,
какъ́в ти живо́т, то бе са́мо нача́ло.
Ний два́мата о́бшто чети́рдесет го́ним,
а сво́дът се спу́сна почти́ до вода́та,
крила́та се чу́пят от зли́ ветрого́ни,
луде́е пред на́с на компа́са стрелка́та.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Кронид Обойщиков
ЛИШЬ МОРЕ И НЕБО, ЛИШЬ НЕБО И МОРЕ...
Лишь море и небо, лишь небо и море.
Да наш самолет, поседевший от горя.
В метельных зарядах машина ныряет,
И в баках бензина совсем уже мало.
Нам красная лампочка жизнь отмеряет,
А жизни и не было, только начало.
Двоим нам с тобой сорока еще нету.
А небо до самой воды опустилось,
И крылья ломают тяжелые ветры,
И стрелка компаса – как будто взбесилась.
---------------
Руският поет, публицист и преводач Кронид Обойшчиков (Кронид Александрович Обойщиков) е роден на 10 април 1920 г. в с. Тацинска, Донска област, сега Ростовска област. Първото му отпечатано стихотворение е във в. „Армавирская коммуна” през 1936 г. Завършва Краснодарското военно-авиационно училище (1940 г.). Воюва от първите дни на Великата отечествена война – на Югозападния фронт в състава на бомбардировъчен авиополк и като щурман на авиоескадрила. Публикува поезия и есеистика в издания като „Армавир”, „Дальний восток”, „Знамя”, „Советский воин”, „Эстония” и др. Превежда поезия на творци от Северен Кавказ и други съветски народи. Член е на Съюза на писателите на СССР (1968 г.), Съюза на журналистите на СССР (1968 г.), Съюза на писателите на Русия (1992 г.) и Съюза на журналистите на Русия (1992 г.). По много от стиховете му се изпълняват песни. Автор и съставител е на тритомната поетична поредица за героите на Кубан „Герои военных лет”, „Высоты мужества” и „Шагнувшие в бессмертие” и на многотомните биографични сборници „Книга памяти”. Автор е на над 35 стихосбирки, сред които „Тревожное счастье” (1963 г.), „Теплое течение” (1969 г.), „Именное оружие” (1970 г.), „Благодарность” (1973 г.), „Четвертый разворот” (1976 г.), „Бесоннное небо” (1979 г.), „Твои и небо, и земля” (1983 г.), „Линия судьбы” (1988 г.), „Путешествие по Родине” (1993 г.), „Кубань – земля такая” (1996 г.), „Награда” (1997 г.), „Звезд волшебное сиянье” (2001 г.), „Мы были” (2001 г.), „Имя твое в небесах пронесу” (2003 г.), „Негаснущие звезды” (2003 г.), „Эхо” (2006 г.), „Служба спасения” (2007 г.), книги за деца като „Как слоненок учился летать” (1978 г.), „Светофорик” (1981 г.), „Зайка-пешеход” (1986 г.), либрета за оперетите „Невеста по заказу” и „Лебединая верность” и др. Заслужил деятел на културата на Русия, заслужил деятел на изкуствата на Кубан, почетен член на Асоциацията на героите на Съветския съюз, почетен гражданин на Краснодар. Умира на 14 септември 2011 г. в гр. Краснодар, Южна Русия.